Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Море като разпятие към бездните... И още по-навътре в тъмнината мълчи човек... За миг е сам и истински - като пред смърт и като преди раждане.
Автор: dimardesy Категория: Поезия
Прочетен: 93786 Постинги: 65535 Коментари: 174
Постинги в блога от Април, 2010 г.
2  >  >>
Заспа земята в есенната смърт...
Издува бузи вятърът – платната
на моя пранарод. Огъват лунен гръб
Категория: Поезия
Прочетен: 418 Коментари: 2 Гласове: 8
Последна промяна: 19.02.2014 16:29
25.04.2010 20:31 - Агресор
Облаци жълти – сенки в проливното време,
аз съм краят на улица – в тила на скафандъра – лъч –
и разкъсва устата ми в мокра от бебета бездна
Категория: Поезия
Прочетен: 436 Коментари: 2 Гласове: 10
25.04.2010 20:19 - Kafka
Динко Маринов Динков
Der schwankende
an der Spitze des Berges Mensch[1]
Категория: Изкуство
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове: 1
Цяла нощ дъждът разбиваше глава в прозорците ми
и разтроши се звездното единство на отломки,
лунният светилник разковаваше от себе си
Категория: Поезия
Прочетен: 534 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 13.02.2014 09:31
Въображението на Огледалото

Някой звъни, снове напред – назад пред вратата и си отива. През зимните вечери кварталът в големия град опустява – ветровете вият като глутница вълци и сякаш ехидният присмех на измършавели чак...
Категория: Изкуство
Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове: 2
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: dimardesy
Категория: Поезия
Прочетен: 93786
Постинги: 65535
Коментари: 174
Гласове: 2109
Архив
Календар
«  Април, 2010  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол