Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2016 11:59 - За стихосбирката "Есенни брегове" на Динко Павлов
Автор: dimardesy Категория: Изкуство   
Прочетен: 301 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.11.2016 16:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Преображение на морето

в „Есенни брегове” на Динко Павлов

 

   Поетичната книга „Есенни брегове” излиза осем години след стихосбирката „Морето на моите сънища” в бургаското издателство „Либра Скорп”. Познатият като творец на фейлетони, епиграми и афоризми, Динко Павлов прави своето завръщане към лириката и морето с търсена самота и интимност. Наситената с импресионистични картини изповед, е равносметка на изминат път.

   Графичният дизайн, дело на Петя Станева, подсказва възможен прочит и напълно илюстрира заглавието. Изображението на корицата съсредоточава вниманието към фрагмента на есента, през който се съзерцава морето... или миражното му отдалечаване.

   С автора на „Есенни брегове” ме свързват приятелството, морето и поезията... Тук е мястото да изкажа своята благодарност към Динко Павлов и към Ваньо Вълчев, редактор на стихосбирката, които ме приеха в своите среди като един от тях. Естествената приемственост се изпълни с разговори за литература, с разкази за творци, които вече не са между нас, с вдъхновение и творчество, с неизменната любов към  морето...

   Дълбока и чувствителна критичност на Динко Павлов към отдадените на морето забелязваме в стихотворението „Ще ти повярвам”. С него се заявява категорично разграничаване от общата маса пишещи „морска поезия”, както отбелязва Иван Ванков „с нейните ваканционно-летни  изображения.” :

Не казвай, че приятел си с морето...

 

   Морето в стиховете на Павлов е яростна връхлитаща стихия, безмълвно обсебване и още по-навътре в есенното алегорично платно – морето става част от човешкото тяло и човек се преобразява в море. Символите на младостта рухват в контраст с непреходното, като понякога и разменят местата си:

Една вълна полека ме погали...

...............................................

Дали ще се завърне пак?

Едва ли.

Но аз ще я очаквам всеки ден...

 

   Избраното първо стихотворение ни внушава романтична нагласа на лирическия герой, който съзнава, че нещо си отива безвъзвратно, но останало като ехо в него, го обрича на вечно очакване. В предговора на книгата Ванков отбелязва, че „морето е приятел, но и съдник...” Тази линия е доразвита в „Обич”, където отдаването е жадувано, защото копнежът по морето не угасва с далечните разстояния, които в бляновете са неспособни да разделят. Морето се е превърнало във философия и светоусещане, в сакрална любов.

   От стихотворението „Носталгично” прелива състояние, с което е пропита цялата стихосбирка. То открехва рибарската врата на спомена, за да нахлуе с вятъра есенна мъдрост сред „огън, пожари и пепелища”. Динко Павлов изплаква своето откровение и често на страниците сърцето му е тревожно. „Край изоставения пристан” извиква в мен далечна асоциация с детството на поета и болезнената рана, с която е белязана богатата му душевност:

Махалото,

изгубено дете на стар часовник,

рисува сенки върху скелета,

бил някога рибарска лодка...

  

   С импулсивна нежност са изваяни и женските образи на недостижимата и любимата през водния прозорец на съня:

Когато ме погледнеш –

две тъмни езера попиват слънцето

и светли нишки на безброй желания

усмихнато ме водят

пак при теб...  

 

   Не остава скрит и интересът към другите изкуства. Учил една година в Националното училище за музикално и танцово изкуство в Пловдив, Павлов напуска, поради липса на средства, въпреки надеждите, които са му възлагали преподавателите. С изразена музикалност на стиха и с  палитра на художник пресъздава живи бушуващи пейзажи, в които са разкрити крайни състояния на очовеченото море. Такава е картината на плъзналия звезден мрак, който се въздига, подобно силуета на Икар. Характерна черта на тази лирика е извисяването-полета-съзерцанието и потъването-морето-бреговете.

   Умората и спомените, старите портрети с алюзия към предметно-реалистичната поетика на Далчев, са отмити от морето, което  благославя. Атанас Далчев и сънува през очила...

   Морето от „Есенни брегове” е сънувано с отворени очи – това е голямата метафора на Павлов, която утвърждава морето като начало и край, изпълнило пространство и време:

... с отворени очи, море, сънувам,

че краят ми ще бъде тук, в Бургас...

 

   „Есенни брегове” се вписва в традицията на бургаската маринистика и се сродява с поезията на известни имена от близкото минало.

   Пожелавам на автора  попътен вятър на новата му книга, тихи слънчеви пристанища и нови хоризонти:

Не тръгвай,

без да се сбогуваш със рибарите,

със лодките и мрежите –

защото в утрините тихи

в залива ще те очакват...

 

   Останали в плен на късния залив, имаме възможността да се любуваме  на лодката с белия гларус, която бавно навлиза от есенните брегове в морето...




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimardesy
Категория: Поезия
Прочетен: 93799
Постинги: 65535
Коментари: 174
Гласове: 2109
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол